Крайпътна станция „Ад Путеа”

село Рибен, община Долна Митрополия

Община Долна Митрополия е разположена в централната част на Северна България, в сърцето на Дунавската равнина и заема площ от около 675 кв. км. Обхваща част от долините на реките Дунав, Искър и Вит, включва 16 населени места и отстои на 10 км от областния град Плевен.

На 14 км североизточно от гр. Долна Митрополия, в равнинна местност на десния бряг на р. Вит е разположено с. Рибен. Името на селото идва от някогашното римско селище и крайпътната римска станция „Ад Путеа“. Климатът е умерен – с горещо лято и студена зима, надморската височина е 49 м. През летните месеци често има бури със силен вятър, поройни дъждове и градушки.

В Рибен функционират кметство, читалище, филиална целодневна детска градина, магазини и заведения.

Близостта до р. Вит създава условия за приятно прекарано време сред природата – излети и разходки, риболов.

Културна забележителност, която се намира в самия център на село Рибен е реставрираната и обновена църква „Свети Николай“, обявена за паметник на културата.

Към природните забележителности на Рибен е местността Черешовица, в която е заснета част от известният български филм „Хан Аспарух“, като в него са участвали много жители на селото.

Aрхеологически обект „Ад Путеа” се намира на възвишение, известно с името „Градището” в северозападната част на селото. Укрепеното селище лежи на един от главните римски пътища „Виа Траяна“, свързващ Улпиа Ескус и Филипополис. Обектът е със статут на Паметник на културата с национално значение, обявен с държавен вестник – бр. 88 от 1965 г.

Последните археологическите разкопки на обекта от 2013 г. до 2017 г. са изцяло финансирани от община Долна Митрополия, а инициативата за тяхното провеждане принадлежи на г-жа Поля Цоновска – кмет на община Долна Митрополия. Извършването на разкопките се осъществява под ръководството на археолозите Петър Бънов, доц. Сергей Торбатов, Владимир Найденов, Мартин Дяков, Биляна Иванова и Соня Лазарова. Като работници с голям ентусиазъм участваха ученици от гимназията в гр. Тръстеник.

Още първия сезон е разкрит бургус – охранителната кула, вероятно триетажна. Замислена и построена е като самостоятелно съоръжение с размери приблизително 14 х 13 м. Освен наблюдателните и охранителни функции, тя е използвана като казармено помещение. Видно е, че кулата е била разрушена и след това възстановена най – вероятно по времето на император Юстиниан I.

В кулата се откриха интересни находки – монети от ІІІ и V в. и колективна находка – брадва, връх за копие, обков за врата, бронзова лампа с рядко срещана дръжка във формата на глава на пантера, уникален бронзов съд – секстарий – мярка за зърнени храни и др. Всички са намерени заедно с останки от горял дървен сандък, пълен с жито.

Интересен научен резултат е намирането на керемиди, върху които има печат „VTO”. Печата е на военна част от Утус (кастел край гр. Гулянци).

Значителен научен интерес е откритата варовикова ара от началото на ІІІ с надпис на латински език. Арата е посветена на божеството Поробон. Досега са известни само две ари с посвещение на Поробон. Открита е също и още една ара, посветена на Юпитер.

През 2015 г. са открити артефакти, доказващи активен живот в този кастел по времето на Първото българско царство. Това са: анонимна византийска монета от Х в.; бронзов енколпион – реликварен кръст от Х-ХІ в.; бронзови коланни украси, върхове на стрели, печенежки апликации, фрагменти от битова керамика.

В едно от помещенията е открита колективна находка 67 късноантични монети от времето на императорите Валентиниан, Валенс и Грациан.

Според наличните данни усвояването на хълма от местното население за култови дейности следва да бъде отнесено най-късно към втората половина на І хил. пр. Хр. По такъв начин светилището от римската епоха се явява приемник на религиозни традиции с корени в далечното минало.То е било монументална постройка с ордерна архитектура. т.е. храм на определено божество.

В противоречие с регистрирания археологически контекст, под чимовия пласт и в непосредствено съседство със стар иманярски изкоп, са намерени две аспри на цар Иван Александър със сина му Михаил Асен, отсечени в периода 1331/2-1366/67. Съдейки по физическото състояние на монетите те са част от колективна находка, ядрото на която е било открито по – рано.

С несъмнен култово – магически характер е и един оловен медальон, намерен директно върху материковата скала. Върху едната му страна има неясно релефно изображение, а върху другата – разположени в триъгълник врязани гръцки букви, от които ясно се разчитат „Λ” и „С”.

Открити са също монети от началото и от края на ІV век, фрагменти от бронзови съдове, от битова керамика, както и множество дребни слитъци олово.

Резултатите от петте години археологически разкопки превръщат укрепеното селище към крайпътната станция „Ад Путеа” от един средностатистически за българските земи археологически обект в истински куриоз, с доказано трайно или временно човешко присъствие тук в хронологически диапазон от около 5000 г. пр. Хр. чак до края на ХІV в.

Община Долна Митрополия, в партньорство с Община Мотатей и Църковно настоятелство „Св. Николай“, чрез изпълнение на проект „Tourism as a bond of perspective development of border region“ („Туризмът като връзка за перспективно развитие на трансграничния регион“), eMS код ROBG-568, финансиран по Програма Interreg V-A Romania-Bulgaria чрез Европейския фонд за регионално развитие“, ще осигури финансови средства, предназначени за опазване и частично възстановяване на каменни стени, социализация на обществените зони и видеонаблюдение, изграждане на информационен и посетителски център с прилежаща инфраструктура, паркинг, общо пространство и създаване от паркова зона при римската пътна станция Ад Путеа.

Чрез консервационни и реставрационни дейности и инвестиции в социализацията на обекта, той ще може да бъде включен в туристическите маршрути на общините Долна Митрополия и Мотатей, което ще спомогне за създаването на интегриран туристически продукт за двете общини – „Археология и култура“.

Total Page Visits: 448 - Today Page Visits: 1